Форум » Мебели.Общи понятия. » Постформинг » Ответить
Постформинг
dedmin100: Постформинг Постформинг – устойчиво развиваща се и широко прилагана технология за облицоване на страни и кантове на мебелни плочи Проф. д-р А. Кавалов Постформинг (Postforming) е вече успешно прилагана технология за облагородяване на лицеви страни и заоблени профилни кантове с един и същ облицовъчен листов материал. Като основа се използват преобладаващо плочи от дървесни частици (ПДЧ) с дебелини от 16 до 30 mm, характеризиращи се с повишена плътност и равномерна структура на частиците. Допуска се и използването на по-тънки плочи, ако предварително се удебеляват чрез подлепване с подходящо подбрани ивици от ПДЧ или масивна дървесина в зоната на профилния кант. Преди облицоването кантовете се профилират, като се спазва изискването за минимален радиус на закръгление на профила от 3 до 5 mm в зависимост от свойствата на облицовъчния материал. За облицоване по метода постформинг се използват листови материали от групата на т. нар. термопластични гетинакси. По външен вид и експлоатационни показатели те са близки до традиционните термореактивни гетинакси, познати и прилагани още от 50-те години на XX век. Основната разлика между тях е във възможността термопластичните да се деформират при нагряване до подходящо висока температура, без да се напукват или да влошават външния си вид. Както е известно, обикновените гетинакси не могат да се деформират при никакви обстоятелства, като не намаляват твърдостта и коравината си дори при температура 180-200°C. Сега на пазара се предлагат главно два типа термопластични гетинакси. Едните са на меламинова основа. Съставляващите ги слоеве хартия са пропити с меламинформалдехидна смола, модифицирана с подходящо подбрани термопластични смоли, които позволяват размекване на листовете при нагряване 150-160°C. За изработването на другия тип гетинакси се използват полиестерни смоли, които по принцип се поддават на размекване, ако са нагрети до температура 100-120°C. Обикновено дебелините на термопластичните декоративни гетинакси варират от 0,3 до 0,6 mm, докато тези на термоактивните са по-големи от 0,6 mm. В практиката са познати и случаи на постформингоблицоване с фурнирни платна, изготвени от дьрвесина на широколистни дьрвесни видове като бук, явор, череша, махагон, ясен, дьб и други. Облицованията се извършват с дисперсионни лепила на поливинилацетатна основа (ПВА лепила) или смеси от ПВА и карбамидформалдехидни лепила. Характерни за постформинг са профилите, които имат изпъкнали участъци с радиуси на кривина над 3 mm, като преобладават тези между 8 и 12 mm. Безразрушаващото огъване на гетинаксите предоставя на мебелните дизайнери добри възможности за по-голямо формово разнообразяване на мебелните конструктивни елементи. Освен за врати и кухненски плотове те се използват още и за елементи с по-сложни форми като например каси на строителни врати и прозорци, портални отвори, за орамчване на вградени мебели, направа на кутии със заоблени кантове и други. Понякога по този метод се правят и профили, включващи редуване на изпъкнали и вдлъбнати участъци.Най-съществените предимства на конструктивните елементи и на цели мебели, включващи профили, изработени по постформингтехнология, се състоят в това, че освен “меки профили” те притежават повишена термична устойчивост, устойчивост на изтриване, на продължително мокрене с вода и т.н. През тридесетлетния период на същестуване методът постформинг преминава през различни етапи на развитие, някои от които вече нямат практическо значение за съвременното производство на мебели. Сега се ползват две разновидности на метода, характерни с двуфазовия си цикъл на изпълнение. Различието между тях е в организацията на изпълнението на втората фаза. При едната тя е позиционна, а при другата е типично проходна. Първата фаза и при двете разновидности на метода обхваща следните операции: разкрояване на големоформатни плочи на детайли; профилиране (заобляне) на кантовете; облицоване на плоските страни на детайлите плочи. За случаите, когато се изисква формиране на по-сложни профили, към посочените операции се прибавят и тези за подлепване, ъглово сглобяване на допълнителните за целта елементи към основния детайл плоча. Облицоването с гетинакса се извършва предимно на едноетажни хидравлични преси с нагреваеми плотове. При работа с ПВА лепило обикновено температурата на плотовете е 50-60°С при продължителност на пресуването 3-5 min. Препоръчителен е следпресов престой от 4 до 24 часа. При облицоване с фурнир и работа с карбамидформалдехидно лепило температурата е съответно 110-120°С, а продължителността на пресуването е 5-2 min. Облицоването на детайлите плочи може да бъде и двустранно, но в такъв случай преди втората фаза на процеса се обрязва надмерката на срещуположния облицовъчен лист (този откъм нелицевата страна) до степен да не пречи на нормалния процес на кантирането. Втората фаза включва следните операции: олепиляване на вътрешната страна на подлежащата на огъване ивица гетинакс; нагряване; огъване и пресуване на гетинакса по профилния кант; обрязване на остатъчната надмерка на гетинакса. Олепиляването се прави чрез шприцване, като за целта се използва подходящо по вискозитет, пластичност и топлоустойчивост ПВА лепило. То не трябва да деструктира (да не прегаря) при последващото нагряване на гетинакса. Лепила с такива свойства се произвеждат специално за облицоване по метода постформинг. Нагряването, огъването и пресуването при позиционното изпълняване на процеса се правят на специализирани за постформинг преси. Нагряването най-често е контактно и обхваща само ивицата гетинакс, подлежаща на огъване. За целта се използва електросъпротивително нагреваема метална шина, която същевременно служи за огъване и притискане на пластифицираната ивица около профилния кант. Продължителността на пресуването зависи от вида на лепилото, дебелината на гетинакса, радиуса на закръгление на профила и е в граници от 2, 5 до 4 min. Произвеждат се и преси за позиционно изпълняван постформинг, при които огъването и притискането се постигат с помощта на еластична мембрана от силиконов каучук. Това значително опростява и универсализира облицоването по отношение на кривината на профилите, като гарантира и по-голяма равномерност на притискането по време на пресуване. При машините за проходно облицоване плочите се подават върху верижен транспортьор. Последователно подредени агрегатни устройства на машината изпълняват операциите: олепиляване, лъчево нагряване на ивицата гетинакс откъм лицевата му страна, начално огъване на ивицата и притискането ú към профилирания кант. Последна е операцията за обрязване на надмерката след прилепване на гетинакса към канта. Тя се изпълнява само в случаите, когато профилът не е двустранно заоблен. Лепилото се нанася чрез шприцване. За нагряването се използват светли тръбни излъчватели на инфрачервени лъчи. Началното огъване се постига с помощта на подходящо наклонена метална цилиндрична палка, а за притискането около профила се използват последователно подредени свободно въртящи се ролки, предварително настройвани съобразно конфигурацията на профила. В по-сложно устроените машини за проходен постформинг аналогични нагревни и притискащи устройства, разположени откъм срещуположната страна на плочата, създават условия за облицоване на двустранно заоблени профили. В тези случаи обрязване на надмерка на гетинакса не се прави. Обикновено постформингмашините са за едностранно проходно облицоване. Скоростта на подаване на плочите може да се регулира плавно в граници от 6 до 15 m/min. Система от притискащи ролки, разположени над звената на верижния транспортьор, гарантира стабилното базиране и придвижване на плочите покрай агрегатните устройства на машината. През последните 3-4 години се прилага, по-рационален начин за еднофазово проходно облицоване на кантовете, известно като директен постформинг. Новост при него е това, че се използват ПДЧ, доставяни като готово облагородени, облицовани с листови термопластични материали на меламинова или полиестерна основа. От схемата се вижда, че при оформяне на профила по канта от плочата се отнема ивица, която включва цялата ú дебелина при запазване на облицовъчния лист в участък с ширина, съответстваща на контура на профила. По-нататък операциите за олепиляване, нагряване, огъване, притискане и обрязване на надмерката са същите както при описаното вече проходно облицоване. Рационалността при директния постформинг се постига благодарение на това, че отпада първата фаза на облицоване на страните на плочата, а с това и необходимостта от ползване на етажна хидравлична преса. Профилирането обаче се прави задължително с прецизно изработени фрезери с диамантни резци, чиито цени на пазара са десетократно по-високи от тези на обикновените фрезери. Не е за подценяване и изискването да се доставят специално произведените за постформинг облагородени плочи, които са по-скъпи. Предимствата на метода постформинг, независимо по кой от технологичните варианти е прието да се изпълнява, са безупречни. Тъкмо с това може да се обясни все по-широкото му разпространение, включително и у нас. Сравнително по-лесното му изпълнение в съчетание с повишената експлоатационна устойчивост на конструктивните елементи, произведени по този метод, доведоха до почти пълно изместване на неговия пряк конкурент – метода софтформинг. Все пак обективността налага да се изтъкнат и някои недостатъци, които той притежава. На първо място тук са ограниченията по отношение на формообразуването. По метода постформинг не е възможно да се формират криволинейни кантове, да се облицоват два съседни профилни канта. Намалява се и топлоустойчивостта на елементите поради задължителното ползване на облицовъчни листови материали с повишена термопластичност. По-продължителен е и технологичният цикъл на комплексно облицоване в сравнение с някои други конкурентни методи (например софтформинг, надлъжно обвиване, мембранно пресуване). Независимо от тези слаби страни методът постформинг намери трайно място в съвременните технологии за комплексно облагородяване на мебелни агрегати плочи. Може да се предположи, че той и в бъдеще ще остане един от водещите технологични методи при производството на мебели. По-подробен материал можете да намерите в книжното издание на списание ДМТ. Авторът е преподавател в ЛТУ, катедра “Производство на мебели”
Ответов - 0
полная версия страницы